Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2012 15:47 - Най-трудния момент от живота на един проповедник
Автор: didodian Категория: Поезия   
Прочетен: 1568 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 27.02.2012 22:38


                                                                                                                        Лука 10:
                                                           И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците

                                                           малко; затова молете се на Господаря на             

                                                           на жетвата да изпрати работници на жетвата си

.

 

                                 

    „Най-трудния момент от живота на един проповедник”

 

Редакторът на един вестник решил да публикува преди Възкресение Христово „нещичко” и за вярата!

„Не искам да публикувам редове от библията.”- мислел си той –„Това всички го могат. Аз искам „нещичко” от живота..”

    Възложил на най-добрият си журналист тази задача и го изпратил с думите:

     - Ти вярваш ли?

     - Мъничко..- отвърнал подчиненият, в страх да не загуби работата.

      - Достатъчно е!- заковал главният редактор - и добре ще е статията да излезе преди последната седмица на Велик Ден! Така, че побързай..!

   Доволен от възложената му задача журналистът излязъл и започнал да търси „добър материал”! Обиколял около църквите, като повтарял у себе си: „ Няма да влизам вътре, ще търся проповедник, който в момента е навън, на работа между хората.”

     След дълъг следобед в обиколка, той се натъкнал на един проповедник, който раздавал брошурки на потока от минувачи , като се опитвал да ги заговори за смисъла на живота, за вятата в Божието Слово..

     Журналистът усетил сърцето си да тупти силно. Помислил си: „Този е!” И докато се доближавал срещнал погледа на свещеника , който с ведро лице го попитал:

    - Млади човече, не желаете ли да чуете една Добра вест за вярата в Добрия Бог и неговият Добър Син Исус?

    -  Да - отвърнал журналиста- но все пак, бих искал да чуя, нещо от вашия живот, за най-трудния момент например?

Свещеникът, с побеляла от възрастта коса, хванал за ръка своя събеседник и го завел до близка скамейка. След като се настанили удобно приятелски заговорил:

     - Най-трудният момент от моя живот! Най-трудният момент…, когато отивам до осъдения на смърт за да просветя със Слово.., да помогна на този който трябва да умре… -  очите на проповедника се насълзили..

     - Но нали отдавна смъртната присъда у нас не съществува?

     - Виждате ли, - повдигнал към небето насълзени очи проповедника - и въпреки това хората продължават да умират..

     Журналиста се почувствал неловко.

     - Какво искате да кажете, не разбирам?

     - Вижте - продължил свещеникът - познавам едно младо семейство, което не вярва в Бог и въпреки това са “живи“..

Когато ме видят, ме отбягват. Не искат дори да ме срещнат..

Опитвал съм се да се сприятеля с тях, но напразно.. Получавам само злобни подигравки и обиди..

В техните очи аз съм виновен защото говоря за искреност, правда и чистота от Бог.., които според тях не съществуват..

Според тях, грешният човек трябва да умее да излъже, да открадне.. дори да прелюбодейства стига да не го видят, стига да не го хванат, .. защото веднъж се живеело.. За тях грехът е единствена наслада в този живот и който не умее да греши, не е човек.., а който умее да греши, е истински човек..

     За съжаление, от такива разсъждения - за Истинския Бог, Човека Исус място не остава.. Те поставят стена между себе си и Бога и се сприятеляват с дявола, а дявола, освен че е крадец и лъжец, е и убиец..

     - И въпреки това добре си живеят? - закачливо попитал журналиста.

     - И вие ли мислите като тях? - попитал на свой ред проповедника.

     - Не, аз малко вярвам..

     - Е-е-х, а коя е мярката, която разделя „малката” от „голямата вяра”? -въздъхнал проповедника.. - тези дни научих, че малкото им дете е болно от тежка болест.., болест за която цяр между грешните човеци не се намира.. Бих искал да съм до него, бих искал да се моля за това дете.. но знаете ли какво казват майката и бащата?

     - Какво?

     - Казват.., че Бог е допуснал детето им да се разболее..

     - Значи най-после са повярвали?

     - Не, по-лошо.. сега са противници на Бог и обвиняват Бог в лоши и зли постъпки.., точно както тълпата обвиняваше Господ Исус преди да бъде разпънат на кръст .. , казват че Бог е виновен за всичкото зло и че ако Бог наистина е силен, би направил така, че да не съществува вече злото по земята..

      - Извинявайте господин проповедник, но понякога и аз мисля така..

      - Ето я мярката за истинската вяра! – възкликнал проповедника - Вие, млади човече не вярвате в Бог!

      - Че щом Бог е по-силен, къде е силата му в този случай?

      - Силата, млади човече, силата на Бог Исус е в любовта! Във възкресителната сила на любовта!  - Въпреки техния крив живот и криви разсъждения, Бог продължава да ги обича..

      - Ами защо тогава не направи нещо? Защо не изцели детето? Защо не ги спаси?

      - Бог наистина ще го стори, но те трябва първо да се отвърнат от приятеля си дявол и да се покаят за греховете си! Без покаяние – няма спасение!

      - А нещо друго не може ли да се стори?

      - Може , но те трябва да забравят себе си и гордостта си, и да ме допуснат да вляза при детето! Да се помоля за него, да го успокоя..

                                      ………….

Журналиста се върнал в редакцията и пуснал записа на своя началник. Главният редактор не останал доволен:

     - Знаех си! Те все за това говорят, все това повтарят: не трябва да се греши, не трябва да се греши, че за какво живее човек ако не „съгреши”?..

     - Шефе, ама ти какво очакваше да чуеш? Същото го пише и в библията!- възкликнал на свой ред и журналиста.

                                  ………………

     Минало време и в седмицата преди Възкресение Христово излязла кратка публикация:

 

Интервю с проповедник :

    -  Разкажете ни за най-трудния момент от вашия живот?

    -  Най трудният момент…, когато отивам до осъдения на смърт за да просветя със Слово.., да помогна на този който трябва да умре…

                                    

                                                 -край-

  

 

 

                            …………………….

 

 

 „Земния кратък живот” попитал „Вечния живот”:

-Какъв е смисълът на живота?

„Вечният живот” отвърнал:

-Повярвай в мен и живей вечно! Това е смисълът на живота ти!

Не го ли сториш, животът ти остава безсмислен..

 

 

 

Йоан 11:25
25 Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: didodian
Категория: Поезия
Прочетен: 107012
Постинги: 66
Коментари: 27
Гласове: 46
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930