Бизнесът на двама братя  християни

     Един талантлив брат музикант решил да направи свой музикален диск. След добра работа дошло време да търси и склад за съхранение на „ стоката ” . Сетил се за свой брат писател-християнин и му се обадил за съвет.

    - Ела при мен казал му „писателят”. Аз плащам наем за малко складче! Там съхранявам книгите си, но има още много място! Ела при мен, ще си делим наема и ще си помагаме в продажбите!

    - О, прекрасно! Бог да те благослови братко!

Речено , сторено. Още същият ден се срещнали, хванали заедно едно такси и отишли в складчето, за да подредят книгите в едната половина. След кратката работа се спрели да си починат и докато чакали да пристигне камиона с дисковете, се разприказвали.

     -Добро е складчето!

     -Да добро е, ама е малко. Като се увеличи стоката ще трябва друго по-голямо да си потърсим.

     -Няма страшно, братко, нали сме заедно! По-лесно

ще е. Само стоката да върви!

      Добре се разговаряли двамата „вярващи”. Вярвали в успеха на своята търговия, но за Словото на Господа забравяли!

     И книгите, и дисковете, дори и те самите, не били свои си , ма били Божии!

      Вечерта след добрата работа се уговорили за следващия ден и доволни от успеха си, се прибрали всеки у дома си да спят….

                                  ……

      На следващия ден се срещнали отново, но по пътя към склада катастрофирали!

      Съвсем неочаквано те умрели и се озовали пред Портите на Вечния Живот!

      Ентусиазирани двамата герои се втурнали към вътрешността на вечния град, но ангела който вардел на входа ги спрял!

       -Какво , трябва да се връщаме ли?

       -Не ни е дошло времето ли?- заразпитвали „вярващите”.

       -Не!- отвърнал ангелът- Времето ви е дошло, но трябва само да изчакате да дойде поне един, който се е спасил чрез вашето свидетелство, защото вие не сте обикновени!

       - Как не сме обикновени?

       - На вас ви са дадени таланти! А таланти не се дават на всеки!

        -Брей! - зацъкали и двамата с езици. –Несъмнено ще има много спасени чрез нас!

        -Ти направи диск, аз книга! Все някой ще дойде!

Отделили се двамата „бизнесмени” на страни и кротко зачакали.

        От далеко се задала първата група. Двамата „герои” се спогледали:

        - Това ще да е!

        -Тези са наши!

 Дочул разговорът им ангелът ги прекъснал:

        - Не, това е група от паднал самолет, вие ще трябва още да чакате!

        Така започнали да идват и влизат една след друга различни групи.

Група на паднала сграда, група на катастрофирал влак,група на потънал кораб, но група спасени от свидетелството на нашите „ герои” все още нямало.

Но ето , че от далеко двамата „бизнесмени” разпознали

свой общ приятел.

      -Цанко!

      -Да бе, това е брат Цанко!

Нетърпеливи и двамата се втурнали да посрещнат своя брат и от далеко го заразпитвали:

      - Цанко, Цанко, какво става?

      - Нямам търпение да вляза и да прегърна Господа!- отвърнал Цанко.- Ами вие защо сте тук?

       - Е… ние сме специални!

       -Ние сме от тези с талантите и чакаме тези които са се спасили чрез нас!- похвалили се двамата „талантливи”.

        - Е! Щом трябва да чакате, чакайте, а аз ще влизам , че нямам търпение!

         -Чакай, чакай!-развикали се чакащите.- какво стана с нашите книги и дискове?

         -Какви книги бе? Какви дискове? След вашата смърт стана пожар и изгоря всичко! Пазачите които са били там казали, че ако бяхте оставили ключове, можели и да спасят стоката ви, но вие заради вашия страх да не ви откраднат авторските права не сте се доверявали на никого!

        ……………………………………..

       Потънал целия в пот талантливия музикант се събудил!

            - Какъв сън!...- възкликнал той – Господи! Какъв сън!

      Познал любовта на Бог и разпознал Неговото предупреждение за поправление в пътя на Вечния Живот, без да очаква утрото той станал и се упътил към склада на „добрата печалба”.

      Там в тъмното ранно утро бил още веднъж изненадан.

Неговият „съдружник” писател, запалил всички лампи и отворил широко вратите на благословения вече склад вървял по улицата и раздавал на ранните минувачи своите книги без плата…….